География на България
География на България
България се намира в югоизточна Европа, граничи с Румъния, Сърбия, Република Македония, Гърция и Турция.
Северната румънска граница следва река Дунав до Силистра. На изток от България се намира Черно море.
Географски координати: 43° 00' N, 25° 00' E
Географски център на България: Местността Узана, край Габрово
Площ: 110 910 км (сухоземна: 110 550 км, водна: 360 км)
Сухоземни граници:общо: 1 808 кмгранични страни: Гърция 494 км, Република Македония 148 км, Румъния 608 км, Сърбия 318 км, Турция 240 км Брегова ивица: 354 км
Морски владения:зона на цялост: 24 морски мили
Изключителна икономическа зона: 200 морски мили
Териториални води: 12 морски мили
Климат: умерен; студена и влажна зима, топло и сухо лято
Релеф: предимно планински, с равнини в северната и югоизточната част на страната
Височинни екстремуми:
най-ниска точка: Черно море 0 м
най-висока точка: връх Мусала 2 925 м, той е и най-висок на Балканския полуостров
Природни ресурси: боксит, медни руди, оловно-цинкови руди, въглища, дървесина, обработваема земя
Разпределение на земята:
обработваема земя: 43%
постоянни реколти: 2%
постоянни пасбища: 14%
гори: 38%
други: 3% (данни от 1999 г.)
Земя с напоителни системи: 12 370 км (данни от 1993 г.)
Природни бедствия: земетресения, свлачища
Околна среда — текущи проблеми:
замърсяване на въздуха от индустриални емисии;
замърсени реки поради липса на пречиствателни станции, тежки метали, детергенти;
обезлесяване;
унищожаване на горите поради замърсяване на въздуха и получените в резултат киселинни дъждове;
отравяне на почвата с тежки метали от металургичнте заводи и индустриалните отпадъци.
„Обекти на световното наследство в България“
Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Тя е филиал на Националния исторически музей. Най-старата църква е двуетажна, построена в края на 10 - началото на 11 в. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за погребения и горен за семеен параклис. Тя е разширена през 13 в. по време на Второто българско царство и достроена в средата на 19 в. Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. «Боянски майстор») от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица.
Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, който се състоят от 1–2 църкви , монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-ХІV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище. Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.
Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През ХІV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на оссманското владичество, но постепенно запада. През ХVІІІ век е обект на поклонение. Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.
Казанлъшка гробница
Тракийската гробница в Казанлък е зидана сводова гробница близо до град Казанлък в Централна България. Тя е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е към 4 век пр.н.е. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Гробницата на тракийския владетел е открита случайно през 1944 година от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог. Той потвърдил предположениятя им. Бил открит забележителен паметник от ранноеленистичната епоха у нас. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение-едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистичната епоха. Неизвестният художник е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка,облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Представените във втория фриз пеши и конни воини възпроизвеждат сцена на две неприятелски войски,като на западната стена е изобразена сцена на единоборство. Изобразено е историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел. В центъра на главния фриз, срещу ниския правоъгълен вход са изобразени фигури на мъж и жена, седнали край масичка с плодове,а около тях прислужници носещи дарове. много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие. Сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци-белег на героизиране. Паметникът датира от края на 4 и началото на 3 век преди новата ера,когато тракийската държава с център Севтополис - градът столица на Севт ІІІ е бил в голям културен,икономически и политически подем. До оригиналната постройка на Тракийската гробница е изградена гробница копие. Проектант на гробницата-копие е архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите са: професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
Мадарски конник
Мадарският конник е национален символМа̀дарският конник е археологически паметник представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г. Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския й период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721).
Надписи
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки с важни сведения за българската история. Проф. Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може "да стои във връзка с името Аспарух". От някои изследователи се споменават и българските ханове Крум и Омуртаг. Паметникът е част от голям античен археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 м височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав Мадарският конник е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Археологически резерват, лятно работно време: 8:00-19:00 ч.; зимно работно време: 8:00-16:00 ч. Има печат; ако е затворено - печът е в х. "Мадарски конник". Мадарският конник е един от деветте обекта в България, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Несебър
Несебър е град в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас и е в близост до град Поморие. Градът е административен център на община Несебър. География Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток - с Черно море. Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма. Общинският център гр. Несебър се намира на 20 км. от международното летище Бургас.Общината обхваща 14 селища:гр.Несебър, гр.Обзор, с.Свети Влас, с.Равда, с.Гюльовца, с.Оризаре, с.Тънково, с.Кошарица, с.Баня, с.Паницово, с.Раковсково, с.Приселци, с.Емона, с.Козница.Общата територия на община Несебър е 421 883 дка. От тях 167 229 дка са селскостопански земи, 20 418 дка - горски фонд. Плажните ресурси на общината са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие. На нейната територия функционират 200 хотела с повече от 200 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене.
История
Несебър е един от най-древните градове в Европа. Построен от Ойкист изпратен от Мегара заедно със значителен брой колонисти от там. Градът е основан под името Месимврия. Не е известно други гръцки градове да са участвали съвместно заедно с Мегара в това начинание. Градът става един от двата най-мощни града в района на пиргоския залив и запазва това си положение през целият период на Античноста, през който поради борбата си за надмощие в пиргоския залив с Аполония не успява да създаде свой колонии в самият залив и е принудена да насочи колонистите си кам вътрешноста на Тракия, като основава град Аетос (днешен Айтос), а според някои учени и Диамполис (днешен Ямбол). Аполония дори успява да блокира достъпа на месимвриотите до залива със създаването на техните колонии Анхиалос (днешно Поморие) и Пиргос (днешен Бургас). Този период на противоборство завършва със завладяването на района от римляните. През целия период на Античността, римско и последвалото го византийско управление градът се развива и трупа богатства, видни и до днес въпреки преживените тъмни векове.
Историческият музей
Българските царе от първата и втората българска държава даряват града с широка автономия и никога не се намесват пряко в неговите дела, като от това време до присъединяването му от третата българска държава, той има олигархично и демократично управление. Или от заможните граждани, който били задължени да допринясят за развитието на общността или от градски съвет, избиран от демоса. Когато се намесвали бългаските владетели, то ставало било като ктитори или дарители и благодетели на града. Византийското управление било по същество същото, като към всички завоеватели града изпълнява честно финансовите си задължения към фикса.
Рилски манастир
Основаният от св. Иван Рилски днешен най-голям български манастир Вътрешният двор на манастира, 2005 Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през 10 век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Рилският манастир е един от културните паметници в България, включени в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.История Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му основаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или, според някои автори, от негови ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др. През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
Паметник на културата
През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Селище Има статут на отделно селище с население (с настоящ адрес) от 65 жители.
Известни монаси
Аверкий Попстоянов (1803-1881)
Авксентий Битолски (1850-1919), по-късно велешки и битолски митрополит
Авксентий Велешки (1798-1865), по-късно мостарски и велешки
митрополит Арсений (1932-2006), по-късно пловдивски
митрополит Галактион (р. 1946), игумен (1982-1985), по-късно старозагорски
митрополит Геласий (1933-2004),
игумен (1977-1982), по-късно нюйоркски митрополит
Йосиф Брадати (1682-1759)
Йосиф Строителя (1766-1860)
Неофит Рилски (1793-1881)
Недвижими имоти в България : апартаменти , къщи , земя , вили на брега на Черно море , в планината , вътре в страната , ски курорти , SPA курорти. Инвестиции в недвижими имоти. Агенция за недвижими имоти МАРИНЕЛЛА – Пловдив , България. Недвижими имоти в България . Анализ на пазара на недвижими имоти. Недвижими имоти. Къщи , земя , апартаменти , лозя и овощни градини .
